Бившият играч на Литекс и ЦСКА – Арсенио Нунеш, говори пред Tribuna Expresso и сподели впечатленията си от живота, който е имал у нас. Офанзивният футболист призна интересни истории в Ловеч и ЦСКА и как се е променил климатът в отбора през 2016-а.

Нунеш акцентира, че президент в клуба ги е върнал обратно на терена след загуба от „малък отбор” да бият удари още един час посока вратата, макар температурите в родната столица да са били минусови.

Отиде в България през 2015, защо?

В този момент предложението, което имах беше по-добро от това да удължа контракта си с с Морейрензе. Исках да си увелича заплатата, тъй като исках да остана. Клубът не направи много да ме запази, а искаха да вземат и пари за мен. Мисля, че Литекс ме купи за 200 хиляди евро. Клубът направи пари от мен. Отидох да направя някакви пари, така че беше добре за всички страни. Имах очаквания, тъй като отборът се бореше за Лига Европа и прецених да поема риска.

Какво беше влиянието, когато пристигна в България?

Беше трудно. Пристигнах в много грозен град (Ловеч). Тогава обаче всичко тръгна добре, хората бяха мили с мен. Клубът никога не забавяше нищо и имах добър опит. Отидох със съпругата ми и френския ни булдог, който се казва Уенди.

Арсенио Нунеш

източник: LAP.bg, Илиян Телкеджиев

Когато пристигна в Литекс, треньор беше Балъков, който играеше за Спортинг?

Именно. Баща ми е говорил много за него и го помня като футболист в Спортинг.

Как беше той като треньор?

Не го опознах много. Бях с него едва 15 дена, защото не продължихме в Лига Европа. Той се раздели с нас. Помня, че говореше откровено с играчите и беше приятел. Говореше и перфектен португалски. Тогава там беше и Диого Виана, както и други латиноси, които говориха добре с нас.

Различен ли е българският футбол?

Да, доста по-физически е, а не се набляга толкова на тактиката. Технически не е добре положението и футболът не е много красив. Нашият отбор имаше много чужденци, които носеха качество на шампионата.

Как оцеляваше по време на студовете? Как се играе в сняг?

Стана да става много студено в края на ноември. Тогава започна и да вали сняг, а снегът е ужасен. Сякаш тичаме на цимент, постоянно се хлъзгаме”, каза през смях Нунеш.

Какво правеше в свободното си време?

Понякога излизахме на разходка по голямата улица, по която не минаваха коли, но нямаше много неща. Отивахме на кафе или си стояхме вкъщи и гледахме филми. Хубавото на Ловеч е, че ни принуди да се съсредоточим само върху футбола и не мислихме за друго. От време на време ходихме и до столицата София, която беше на час и половина път. Прекарвахме почивните си дни там и се възползвахме от това да хапнем в по-добри ресторанти.

Как отиде в софийския ЦСКА?

Президентът на Литекс е огромен фен на ЦСКА и реши да вземе отбора от София, когато бе в тежка финансова криза. На практика играехме в един и същ отбор, но с променено име. Стана каша, която дори имаше сложни контури, тъй като спорът отиде до ФИФА и съдилищата. Той помогна много на ЦСКА, който се стабилизира и утвърди в България отново.

Но вие отидохте в София?

Да, промени се всичко при нас и започнахме да играем за ЦСКА. Съставът бе същия, имаше някои нови, но всичко останали бе същото.

ЦСКА-София - Удинезе 0:0

източник: LAP.bg, Илиян Телкеджиев

Има ли треньор, за който си вкарвал повече голове през годините ти в България.

Хванах период на румънеца Регекампф, който беше в Стяуа. Той беше различен треньор, разчиташе на физиката, но ни вдъхна много добър дух. Тогава Любослав Пенев ни пое, който е бил страхотен български нападател, преминал през Испания – Атлетико М, Валенсия. Той е легенда на тези клубове и беше тотално различен. Искаше да владеем топката и искаше зрелище. Именно тези двамата треньори ме впечатлиха най-много.

Сещаш ли се за някакви забавни истории, докато живееше в България?

Що се отнася до студа и снега, с ЦСКА веднъж загубихме мач у дома в последната минута. Прибрахме се в съблекалнята със сведени глави, разстроени от резултата, защото загубихме от малък отбор. Беше зима, имаше сняг и много ниски температури. Когато пристигнахме в съблекалнята, искахме бързо да се съблечем, да вземем горещ душ и да се преоблечем. Събуваме си обувките и един  от директорите влиза при нас: „Президентът каза да не се преобличате. Всички излизате отново на терена и стреляте посока вратата. След като не можеш да вкараш гол, трябва да тренираш повече”. И всички излязохме на терена, стадионът беше празен. Температурите минусови и бяхме там, ритайки към вратата в продължение на един час. Проклет студ, но по-смешна история имам и през първата година в Литекс.

Арсенио Нунеш

източник: LAP.bg, Илиян Телкеджиев

Каква?

Имахме мач от квалификациите за Лига Европа с Литекс. Балъков беше треньор, а аз точно се бях присъединил към отбора. Срещата беше в Латвия и водехме до края, но те ни изравниха. Бяхме тъжни, защото можеше да сторим много повече. Междувременно сме на летището, за да се върнем в България. Президентът на клуба ни каза да влезем в безмитния магазин. „Вървете, изберете си каквото искате, изберете това, което искате”. За първи път бях с него и казах: „Нямам нужда от нищо”, а той върна: „Не, всеки трябва да донесе нещо. Отидете и си изберете парфюм, каквото и да било.

На практика целия отбор трябваше да влезе в магазина и да вземе парфюм или нещо подобно. Президентът остана на касата и след това плати всичко на футболистите”, каза за авантюрата си у нас Арсенио Нунеш.


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.