Българските клубове често са били засипвани от критики, затова че привличат чужденци „на килограм“. Играчи, които реално не придават търсената класа, трудно се адаптират, притежават лош нрав и като цяло не са по-добри от българите на съответните постове. Разбира се, изключения има през годините - Гара Дембеле, Янис Зику, Дерек Асамоа, има и други в списъка, но масово привличаният чужденец по родните терени е провал.

В тази връзка бе любопитно да видим новата реколта чужденци, привлечени от нашите клубове през тази зима. Още в първия пролетен кръг двама от тях се откроиха. Те отбелязаха по два гола, но не само заради тях. Колумбиецът Данило Асприля от Литекс с финтовете си зашемети не само защитата на Берое, но и чуждите медии, някои от които го сравниха с Меси и Бейл. Безспорна находка, типична за златното сечение между класа и цена, което по традиция напипват в Ловеч.

От румънската „петорка“ на Ботев пък изпъкна тунизийският нападател Юнес Хамза. Неговото присъствие даде на „канарчетата“ онзи липсващ и най-важен елемент – реализацията. Класическа „деветка“, с нюх към гола.

18-годишният Луму в Лудогорец пък по мнението на специалистите е много добра инвестиция в близкото бъдеще, макар в този първи кръг да не блесна така ярко. Но той се присъединява към вече наличните класни чужденци при шампионите – Безяк, Мисиджан, Марселиньо, Моци, Кайсара.

С интерес се очаква и дебютът на бразилеца от Левски Рафаел Бастос, към когото също има големи очаквания.

Ето такива чужденци ни трябват. Разбира се, качеството струва пари, свободните агенти крият риска от провал, освен при късметлийско попадение. Но без класа привличането на чужденци няма смисъл, по-добре е да се налагат родни таланти и да се покаже търпение те да израснат.