Йеленкович: В Литекс повече мразехме Левски и ставаха битки

Небойша Йеленкович източник: Gong.bg

Небойша Йеленкович източник: Gong.bg

Екип на предаването "Код спорт" по ТВ+ гостува на Небойша Еленкович в родния му град Нови Сад. Той е абсолютен рекордьор по изиграни мачове в родния елит като чужденец - 250 срещи. В евротурнирите е участвал в 50 двубоя. Три пъти в кариерата си е бил шампион. Първо в родната Сърбия с екипа на Обилич. По-късно  триумфира и в нашето първенство с Литекс.

Много пъти е бил желан от ЦСКА и Левски, но остана верен на клуба, който го привлече в България и остана там цели 13 сезона. В богатата си визитка има още три Купи на България, веднъж е ликувал и със Суперкупата на страната. Странно, но така и не получи покана за националния отбор, както свои сънародници и съотборници. 

Стойчо Стоилов: Обединението с Литекс върна ЦСКА на картата

- Здравей, Небойша, позагуби се от българския футбол, а ние те смятаме за част от него. Какво правиш сега?

- В момента живея със семейството ми в Сърбия. Прибрах се след престоя в чужбина, където изкарах доста години. Изкарал съм треньорски лицензи. Започнах работа първо с деца, а след това и с "Б"-отбора на Войводина.

- Имаш детска школа, какво е да се работи с млади дарования?

- Някои хора искат бързо да напредват и веднага да постигнат някакви успехи. А когато работиш с деца, трябва да имаш голямо желание и опит в това. Не трябва да се учиш точно на децата, защото като се направят грешки като малки, след това трудно вървят напред и могат да направят нещо по-сериозно. За мен беше удоволствие да работя всеки ден като имаш добри футболисти и добри условия. Децата искат да се развиват и да учат. Гледат какво им казваш и го спазват. За мен бе удоволствие да работя с тях.

- Да се върнем на твоите футболни години. Преди да стигнеш до Литекс игра за Обилич. Тогава този тим беше хит в Сърбия, не само заради Аркан и Цеца Величкович. Просто бяха събрани отлични футболисти. Какви са спомените ти от това време?

- Това беше една от най-добрите ми години. Бях на 20 години. Дойдах на една тренировка, Аркан ме извика и ми каза, че има предложение от Литекс. На мен обаче не ми се ходеше, защото не знаех нищо, освен че преди две години Загорчич беше отишъл там. Но по това време не поддържах връзка със Заги и не го бях питал как е в клуба. По това време също бях младежки национал на Югославия и честно казано се надявах да отида на Запад да играя.

Но така се случи, че при нас през 1999 година беше война. Три месеца изобщо не се игра първенството, а само тренирахме. Самолети навсякъде, бомби навсякъде… Като свършиха тези 3-4 месеца война, дойде прекъсването на първенството и Аркан ме попита дали искам да отида в Литекс за шест месеца под наем. Съгласих се да отида и да видя как са нещата. Ако не стане нищо, ще се прибера пак и това е.

Всички говорят Аркан това, Аркан онова, но сега като се връщам назад в годините, искам пак да се появи такъв човек в Сърбия, който да наруши доминацията на Цървена Звезда и Партизан. Всяка година са те, няма трети отбор в Сърбия. За мен е чест, че съм играл в този тим, където бяха събрани много добри футболисти.

Аркан даваше най-големи премии именно срещу Звезда и Партизан. Преди да дойда бяха станали шампиони и всеки започна да говори Аркан това направи, Аркан онова направи… А като гледам днес как върви сръбското първенство – правят се много по-сериозни неща.

- Едва ли ще забравиш дебюта си в Литекс – злополучните двубои срещу Видзев. Помниш ли подробности?

- Спомням си много добре и двата мача. В първия играхме много добре и спечелихме с 4:1. Вече виждахме как продължаваме напред. Във втората среща резултатът бе 1:1 и играехме добре. Не мога да кажа, че е заради треньорски смени, но Светльо Тодоров излезе, после влезе Кишишев, който беше контузен. Вкараха ни един гол набързо през второто полувреме. Стана 4:1 и имаше продължения. От центъра Буши излезе сам срещу вратаря, но пропусна. При дузпите водехме с 2:0, но паднахме 2:3. Имах чувството, че каквото и да направим, няма шанс да спечелим този мач.

- Тогава настана сериозна турбуленция в Литекс. Мислил ли си, че ще станеш легионерът с най-много мачове в българското първенство?

- Честно казано не съм мислил. Надявах се, че идвам за шест месеца и ще се върна в Обилич или ще отида някъде другаде, но така стана. Малко под 300 мача имам.

- Имаш и 50 двубоя в евротурнирите. Най-добрите ти спомени?

- Най-хубавите ми спомени са от 2005 година, когато влязохме в групите на купата на УЕФА и след това излязохме от тях. Единствено ме е яд, че в България, както и у нас, зимата има почивка и първенството прекъсва, докато французите играеха по това време. Страсбург изобщо не беше по-добър отбор от нас. В първия мач изпуснахме дузпа, бяхме по-добри и в реванша, но отпаднахме. Според мен това се дължи на липсата на мачове по това време. Те са играли, докато ние сме си почивали.

- Защо реши да вземеш български паспорт, а така и не игра за националния отбор на България?

- По това време треньор на националния отбор беше Мъри Стоилов. Имаше разговори да ме вика да играя. Но защо не ме извика и какви са били причините – не знам.

- Тежи ли ти, че не игра за България като Янкович и Загорчич?

- Мислех, че мога да помогна. Играл съм тук за младежите на Югославия, но можех да играя за националния отбор. Не знам вече какви са правилата – дали ако играеш за един, след това можеш и за втори.

- Специална ли е за теб България?

- Да, нормално е. Аз изкарах повече години в България, отколкото в Сърбия.

- Много пъти се е говорело за оферти към теб и от ЦСКА и от Левски, и разбира се от чужбина. Имало ли е вариант да напуснеш Литекс в посока София?

- Няколко пъти ми се обаждаха да ме питат, но по това време имах договор с Литекс. Никога не съм искал да правя нещо зад гърба на клуба. Няма значение дали съм играл в Литекс или в някой друг клуб, винаги съм гледал да съм коректен. Винаги съм казвал – знаете кой е собственикът, ако му нямате номера, аз ще ви го дам и му се обадете.

- Два пъти все пак игра зад граница – в Кубан за кратко и после в Спартак Търнава. Впечатленията ти от този период?

- В Русия заминахме двамата с Берберович. Отидохме в един не много добре организиран клуб по това време. Оставаха последните осем кръга от първенството, от които шест гостувания. Не знам кой е направил тази програма. Имаше контузени футболисти, които обаче играха, заради връзки в клуба на разни мениджъри.

А хората не могат да тренират, не могат да стоят на краката си, но играят. Окей, изкарах там три-четири месеца, след това се прибрах. Когато ми свърши договорът с Литекс през 2008 година, заминах за Словакия. Първите шест месеца всичко беше наред, но след това собственикът имаше някакви заводи и имаше проблеми с газта. Изобщо не плащаше по три-четири месеца. Аз и още две момчета имахме високи заплати и ни помолиха да се разберем и да прекратим договорите.

- И ти се върна там, където ти е добре.

- По това време имах оферта и от Левски през 2009 година, но вече се разбрах с шефа да дойда в Литекс. След това се обадих на хората от Левски да им благодаря за офертата, но приех тази на Литекс.

- След като закъсня за първите две титли на Литекс, успя да се включиш във вторите две. Какво значат те за кариерата ти?

- За всеки футболист и спортист парите са окей – харчиш, губиш, няма значение. Но когато печелиш титли, това остава за целия живот, както и хубавите спомени. За мен това е много голямо нещо.

- Ти си изключителен фен на Реал Мадрид. Ако кажем името Каземиро, ще се съгласиш ли, че има прилика между теб и него в игрови план?

- Мисля, че има. На една и съща позиция сме. Но в Реал Мадрид обичам повече другите халфове като Лука Модрич. Той е един от най-сериозните футболисти там. Един мой приятел, който се познава с него, ми разказа, че на тренировка Роналдо и Бейл са казали на Модрич, че е най-силният футболист на Реал.

- Като боец на терена нямаше как да не получиш контузии. Най-тежкият период в кариерата ти?

- Най-тежкият ми период беше към края, защото имах проблем с едно сухожилие. За година и половина направих две операции. Даже в последния мач, в който бихме ЦСКА в София с 2:0, сам се контузих в 80-ата минута. Спомням си как съдията ми каза: "Когато се връщаш на терена, обади се, за да не ти дам картон". А аз му отговорих: "Не се притеснявай, няма да се връщам повече." Направих втора операция и тогава реших да спра с футбола. Макар че сега съм добре – ритам си, тичам. Но не искам да стане така, че утре да стана инвалид и да не мога да ходя нормално заради футбола.

- Работи с много треньори в България. Кои са най-добрите според теб?

- Малко ми е трудно, защото примерно с Любо Пенев и Червенков спечелих две титли. В друго време бяха Мъри, Люпко Петрович, Стойчо Младенов, Стойкица, Херо. От всеки треньор нещо добро съм взел. Не мога да отлича първите двама само, защото съм станал шампион с тях. Трудно ми е да определя двама. Например с Люпко играхме в групите на купата на УЕФА, взехме купа.

- Най-приятният и най-неприятният спомен от мачовете в първенството на България?

- Най-приятни са мачовете, в които печелиш купа, суперкупа или се решава титлата. Това са ми най-добрите моменти. Всяка загуба не е приятна.

- Битките с Левски бяха епични.

- Да, даже мисля, че мачовете Литекс – Левски бяха по-добри от Левски – ЦСКА. Имаше голове, червени картони, бой, всичко.

- Колко твърд футболист беше ти? Коментираше се, че често играеш на ръба на позволената игра или по-скоро беше мишена на съдиите?

- Не, със съдиите винаги имах добри отношения. Получавах малко картони. Но дали съм играл твърдо? Не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да питате футболисти, които са играли срещу мен. Нито съм пазил себе си, нито съм пазил другия.

Спомням си как един футболист на Левски след мача ми каза: "Ти си луд!" Попитах: "Защо?" А той казва: "Ти псуваш нашите, вашите, съдиите. Ти си срещу всички." Такъв съм на терена, но като свърши срещата, съм друг. Никога не обичам да губя. Дори когато играехме на "Плейстейшън" със сина ми, когато беше по-малък. Аз го бия, той реве, а жена ми вика: "Какво правиш с него?" Но настъпи времето, в което той ме побеждава.

- Мислил ли си за завръщане в България? Гриша Ганчев пое ЦСКА, докъде смяташ, че ще успее с този проект?

- Много години съм работил при него. Знам какво иска да направи и ще го постигне. Не може да стане веднага, но съм убеден, че следващата или по-следващата година ЦСКА ще се опита да стане шампион. Ще се направи добър отбор, доколкото знам се прави и базата. ЦСКА и Левски са двата най-големи клуба в България. Мисля, че Гриша Ганчев ще успее, а за завръщане не знам. Ако някой ми се обади, ще коментираме.

- Срещу ЦСКА или срещу Левски играеше по-амбициозно лично ти?

- Честно казано обичах да играя и срещу двата отбора. Но мисля, че срещу Левски беше по-сериозно. Повече ги мразехме.

- Какво става със сръбския футбол? Като че ли вашият национален отбор ще стъпи на крака по-бързо от българския…

- Имаме голям шанс да се класираме на световното първенство и се надявам, че ще го направим. Смениха и президента на Футболния съюз, но на мен лично не ми харесват много работи. Нищо особено не се е променило. В първенството има много лоши терени, слага се осветление, но не навсякъде, стадионите са доста стари, не се влагат много пари.

Това не ми харесва. А националният отбор е окей – има футболисти, направена е добра база, условията за тях са перфектни, треньорът Муслин е сериозен. Надявам се, че ще успеят да се класират. Пропуснахме две европейски и световно, а това е много – като загуба на пари, и като всичко. Като се класираш на големи форуми, цената на футболистите се вдига.

- Как смяташ, че могат да се преодолеят тези проблеми в сръбския футбол, които са сходни с тези в България?

- Най-големият проблем е, че постоянно се правят компромиси. Като бях в Словакия през 2008 година, стадионът беше малък, нагласен, с хубави седалки, терен, съблекални. Ако нямаш такива условия, не можеш да играеш в първенството. Така трябва да стане и тук. Две-три години като не правиш нищо и нямаш условия, не можеш да играеш и готово.

- Защо България и Сърбия са разделени от една граница, а в Сърбия са толкова силни в колективните спортове, а в България са повече в индивидуалните? Национализмът ли е по-силен?

- Не знам, и аз понякога се чудя. Примерно отборът ни по водна топка взе всички медали. А ако погледнем в какви условия тренират и колко малко пари получават за тази работа, това е нещо невъзможно. Европейски, олимпийски, световни шампиони – всичко взеха и аз нямам обяснение и не знам какъв отговор да дам.

- Имал ли си кумир в детските години?

- Винаги съм мечтал да играя в голям отбор и първенство. Но порастваш и виждаш как става все по-трудно.

- Партизан или Цървена Звезда?

- Звезда. Три пъти имах оферта от тях и съжалявам, че никога не подписах с този клуб и не играх за него. Единствено за това съжалявам.

- Кажи нещо за личния си живот.

- Имам жена и две деца. Синът ми е на 14 години, а дъщеря ми на 10. Тя обича да язди, всеки втори ден съм с нея там. Малкият играе футбол във Войводина, национал е на Сърбия, обича много футбола и само за това говори.

- А имат ли отношение към България? Харесва ли им?

- Да, харесва им. Даже преди няколко седмици ходихме да изкараме новите паспорти. Те много обичат да ходят в Ловеч. Харесва им много.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Небойша Йеленкович Литекс Левски

Литекс